За нас

Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) е неправителствена организация, работеща за промяна в България в полза на гражданското общество. Целите на Института са засилване на гражданското участие в управлението, ограничаване на влиянието на корупцията върху политиката, прокарването на практики за честен изборен процес и разследвания на механизмите на злоупотреба с власт.

Основната мисия на организацията е да създава култура на гражданска съпричастност и участие в демократичния процес на страната; да развива и прилага механизми за отчетност и упражняване на гражански контрол върху обществените институции и техните действия; да въвежда нови практики и модели за подсилване на почтеността и ефикасността на администрацията. Ключови дейности и инициативи са насочени към теми като анализи на Избирателния Закон, наблюдения в изборния ден, приобщаване на ромското малцинство към гражданското общество, както и работа с масиви от данни.

Избрани проекти

Изборен туризъм
Анализ и работа с данни

През 2015г. усилията на Института да убеди ГРАО да публикува 4 години статистика за регистрациите по постоянен и настоящ адрес се увенчаха с успех. Тези ценни данни позволиха административните движения на българските граждани във всичките 265 общини да бъдат визуализирани и анализирани. Проектът разкри много ясна тенденция на вълни от избиратели, сменящи настоящия си адрес в рамките на законовия срок точно преди избори, с цел повлияване на местните резултати без формално нарушаване на изборния закон.

Преференциално гласуване
Промяна в правилата

През 2013г. Институтът започна кампания за въвеждане на механизъм за преференциално гласуване с цел демократизирането на вътрешнополитическия процес в основните български партии, като се даде възможност на гласоподавателите да пренареждат партийните листи. Преференцията беше приложена за пръв път на изборите за Европейски парламент през 2014г., където не само повлия на резултатите, но и беше приетa радушно от гласоподавателите.

Въпреки началната законодателна подкрепа за това правило, ръководствата на основните партии се опитаха да дискредитират и да ограничат неговото влияние, като увеличат праговете за разместване в листите или дори като го отменят напълно. Основният им довод беше, че преференциите усложняват гласуването и затова електоратът не ги използва.

В отговор ИРПС се обърна към големите бази данни на ЦИК и демонстрира на законодателите, че механизмът е добра идея не само на хартия, но е и широко приет и използван от гласподавателите. Този анализ убеди партийните елити, че премахването на преференцията ще има своята висока политическа цена, заради което те се отказаха от идеята – поне засега.

Финансиране и oтчетност на изборните кампании
Отваряне на данни

Друга влиятелна инициатива на ИРПС беше лобирането на Сметната палата да публикува партийните отчети за придобитите и изхарчените средства за изборните кампании. Включени в отчетите са обществените и частните средства, предоставени на изборните щабове, както и медийните им разходи. В резултат прозрачността на предизборния процес се увеличи, а ИРПС направи две важни разследвания. Първото от тях, през 2014г., постави под сериозно съмнение легитимността на финансирането на кампанията за Европейски парламент на Николай Бареков и практически постави спирачка на издигането на поредния източноевропейски популист.

Второто разследване се фокусира на референдума за електронно гласуване през 2015. Докато това народно допитване беше важна стъпка към създаване на по-прозрачна и устойчива основа за провеждане на честни избори, то също така бе използвано за отклоняване на средства към недобросъвестни играчи, чрез серия от кухи Инициативни комитети създани с едничката цел да получат полагаемата държавна субсидия. Напълвайки своите подписки с най-вероятно фалшифицирани подписи на реални граждани, няколко такива комитета в защита на вот “Не” бяха създадени в бедния Северозападен регион. Тези организации бързо насочиха стотици хиляди левове към няколко сайта с ниска посещаемост, свързани със същите политически лобисти, създали комитетите. Това беше отявлена злоупотреба със системата на субсидии и директен конфликт на интреси за председателката на ЦИК, която се оказа представител на организация от същата лобистка мрежа, близка до БСП. Последвалият скандал подпомогна дискредитирането на кампания за гласуване с “Не” и въпреки че участниците в схемата не получиха никакви административни санкции и не бяха разследвани, резултатът от референдума беше огромно мнозинство за електронното гласуване – нов инструмент в ръцете на българските избиратели в борбата им за честни избори.

Контролиран вот
Анализ на отворени данни и изборни наблюдения

Основна връзка между изборните манипулации и липсата на икономическо и обществено развитие, контролираният вот е една от ключовите теми в проектите на Института. Въпреки че е много сложна задача да се пробият криминалните мрежи и корпоративните интереси, ограничаващи свободния избор на избирателите особено в бедни места с концентрация на малцинствени групи, има много ясни косвени индикации за влиянието на контролирания вот под формата и на отклонения в данните, и на разкази на очевидци. Развиването на ресурси за наблюдение, разследването на последствията от това явление, както и предлагането на механизми за органичаването му играят централна роля в дейностите на ИРПС.

Български рецепти за готвeне на избори обрисува картина на 5 от най-разпространените и вредни механизми за изборни манипулации в България. Стъпвайки върху обширната работа на екипа на ИРПС за събиране и анализиране на данни, проектът цели да предаде по увлекателен и разбираем начин един разказ, не само обясняващ методите на изкривяване на резултатите, но и показващ лицата на хората, най-засегнати от последствията на изборната корупция в България. Всички разследвания и данни на Института могат да бъдат намерени в нашия блог, Отворен Парламент. Проектът “Български рецепти” цели да покаже човешкия контекст на несправедливите изборни практики и да извади наяве директната връзка между изборните нарушения, разпределянето на обществените ресурси и липсата на икономическо развитие в много от регионите на най-бедната страна-членка на Европейския Съюз.